Язовир Огоста

Язовир Огоста се намира в Северозападна България – непосредствено над областния град Монтана.

Отстои на около 100 километра от София, което го прави достъпна дестинация за столичани и туристи, кацнали на летище София.

Шофиране в продължение на около 27км (30-ина минути) път делят гостите на къща Тушеви от това чудо на инженерната мисъл.

Ако сте решили да посетите язовир Огоста с автобус, можете да го направите от автогара Вършец всеки понеделник, сряда и петък.
Автобусът тръгва в 08:00 часа към Монтана и пътешествието трае около 60 минути, тъй като рейсът спира на няколко места по пътя.

Няма обособени веломаршрути до язовир Огоста от къща Тушеви, така че велосипедистите ще трябва да преминат по същия път, по който профучават и автомобилите.

Трудности бихте срещнали на 2 места:

1. На възвишението, намиращо се непосредствено до местността Сопово и водно електрическата централа над него.
   Там освен рязката денивелация, пътят е от части свлечен и се налага да се премине в лентата за насрещно движение, което добавя допълнителен риск в пътуването.
2. На разклона след село Сумер при включване в главен път Е-79. Там опасността идва основно от колите и тежкотоварните камиони, движещи се с голяма скорост.

Има ли къде да се яде на язовир Огоста

След краткото пътешествие, вероятно гладът ще се е присъединил към Вас.

За щастие, районът е достатъчно облагороден и разполага с множество заведения, където да задоволите глада си.

Ето и списък с някои от тях:

• Гладното магаре;
• САК Аугуста;
• Family hotel Ring;
• Аква парк “Сините езера”.

Може да опитате от прясната риба, уловена в язовир Огоста, както и на други местни гозби.

Разбира се, може да вземете храна със себе си и да похапнете, любувайки се на прекрасната гледка от стената на язовира, като задължително съветваме да събирате отпадъците след себе си.

Една от по-интересните особености на язовир Огоста е, че за големите си размери, той разполага със земно-насипна язовирна стена.

Гледката от нея, особено на свечеряване, е запомняща се.

Язовир Огоста е особено интересен за посещение през летните месеци по време на маловодие.
При изграждането му са потопени няколко села, сред които е и Калиманица – родното място на не безизвестния писател Йордан Радичков.

При суша и отдръпване на водите на язовира, ясно се вижда кръстът на църквата на едно от селата, а понякога се открива и самата църква изцяло.

Друго интересно място за посещение на язовир Огоста са пътищата в южния му край, които някога са водели към потопените села.
Сега те мистично изчезват под водата и карат всеки свидетел да се замисли за съдбата на всички селяни, които някога са населявали тези места.

Самото водно огледало е с дължина над 6 километра и ширина над 2 километра и половина, така че е прекрасна възможност за разходка с лодка.
Разбира се, през горещите летни дни препоръчваме носенето на шапка и плътното покриване със слънцезащитен крем.

Риболов на Язовир Огоста

Както вече стана ясно, пътуването с лодка е едно от нещата, които доставят несравнимо удоволствие при посещение на тази забележителност.

За запалените рибари, това може да се комбинира с улова не риби като шаран (Cyprinus Carpio), сом (Silurus glanis), бяла риба (Sander lucioperca), бяла мряна (Barbus barbus), а за по-опитните риболовци има и щука (Esox lucius).

Основният метод за риболов е с въдица като в зависимост от желания улов, може да изберете подходящо място и начин за хващане (на плувка или на дъно).

Добре е да се запасите и с подходяща стръв, отново според желания улов, но тук най-предпочитани са:

• царевица;
• жито;
• бял червей;
• торен червей;
• пилешки дроб;
• хлебни трохи;
• кюспе;

Водоемът редовно се зарибява и рибарите не могат да се оплачат от липса на улов, макар и понякога да е преувеличен при обсъждането му с колеги риболовци вечер след няколко почерпки.

Историята по създаването на язовир Огоста включва изселването на две села – Калиманица и Живовци през вече далечната 1958 година, когато е започнат строежа на водното съоръжение.

При пускането си в експлоатация през ‘86 година, основно е трябвало да бъде използван за напояване, но повече от половината тръби и до днес не са поставени.
В момента се използва основно за производство на екологично чиста електроенергия от две ВЕЦ, както и за риболов и отдих сред природата.

Местните винаги обичат да измислят интересни истории, с които да занимават въображението на децата, а и на туристите.

Рибари могат да разказват истории за огромни сомове мутанти, които някак си са успели да избегнат улавянето от умели рибари.
Тези сомове живеят в някога населяваните от хора сгради по дъното на водоема и само чакат поредната си жертва.

Има истории за водолази, плували във водите на язовир Огоста, които от уплах при срещата си с тези същества, излизат с побелели коси.
Има и други легенди, които твърдят, че тези същества са способни дори да изкривят стоманените решетки на клетки, с които водолазите са се спускали, за да изследват фауната на водосборния басейн.

Друга легенда пък гласи, че при много ниски нива на водата и при появата на потопената църква на село Живовци над водата, душите на мъртвите, които са били опети в черквата започват да бродят по сушата.
Рядко се намират смелчаци, които да отидат на това място през нощта от страх да не бъдат докоснати от душата на някой от мъртъвците.

Въпреки всички митове и легенди, които могат да се чуят, язовир Огоста си остава голям притегателен център за туристи от близо и далеч.